Ръчно направени бижута. Уникални и оригинални. Всеки продукт ще ви бъде изпратен в оригинална опаковка, подходяща както за подарък, така и за съхранение.

Занимавам се с ковано желязо повече от 15 години, а от края на 2008 год. съм член на Националната Занаятчийска Камара – София, като притежавам сертификат „Майсторско Свидетелство” – изработване на изделия от ковано желязо.

Специализирал съм се в ръчно ковани бутикови изделия като

• спални и огледала от ковано желязо
• ръчно изработени свещници от ковано желязо
• маси и столове от ковано желязо
• полюлеи от ковано желязо
• аксесоари за дома от ковано желязо
• метални пластики от ковано желязо
• прибори за камина от ковано желязо

При изработката им съчетавам както традиционни, така и съвременни техники на обработка на кованото желязо.

Всяко изделие е от ковано желязо и само по себе си е уникат, защото второ като него не се изработва.

Това означава, че всеки собственик на наш продукт от ковано желязо, може да бъде сигурен, че притежава нещо уникално и изработено единствено в България индивидуално за Клиента.

Изработваме изделията от ковано желязо по ваш проект, скица, снимка, чертеж или по наш дизайн, като се стремим всеки елемент да бъде съвършено изработен, така че да придаде цялостен завършен вид на продукта, защото следваме логиката – красотата е в детайлите!

Ръчно изработени аксесоари от кожа и естествени материали

Животът ми е цветен и вълнуващ.. на платната..
Извън тях, не толкова..!
Ставам по тъмно, изпращам.. на училище, на работа, пия кафе и сядам да рисувам. Не, не работя - рисувам!
Нямам нито един работен ден от много, много години.
Един колега ме критикува:
-Ти си като принтер, рисуваш комерсиално, щом е толкова много..! 
-Защо?
Правя това, което обичам най-много от сутрин - до вечер! С любов, всеотдайност и безкрайно вдъхновение...
Има дни в които не ми се рисува, тогава почивам, но са рядко.. все по-рядко.
Мисля си, че няма как хората да не усещат всичко това, което влагам когато рисувам, защо иначе ще ме търсят.. поръчките са за месеци напред, картините ми не успяват да изсъхнат при мен..
Извинявам се на всички, които забавям, но моля да ме разберете.. ако днес ми се рисуват божури, по никой начин, не мога да нарисувам коне, не ги усещам и никаква сила, не може да ме накара да си седна на мястото и да рисувам коне, а не божури..
Всъшност пробвала съм, имам силна воля.. е .. така създавам най-грозните си картини. Картината трябва да идва от душата.. и идва когато си иска, а не когато трябва!
Родена съм в гр. Русе през 1978 г. в голямо и задружно семейство, "водят ме" художник трето поколение :) майка ми - Ралица Кирилова е художник и преподавател по рисуване, баща ми - Йордан Кирилов един от малкото редовни учители по дърворезба, прекрасна професия, която тук в Русе се постараха да унищожат... и баба ми - Елена Макарова, която рисуваше неуморно и ежедневно до 84 тата си година с постоянната тревога, че ако умре ще и останат неупотребени боите, бяха много, събирани от пътуванията и в Европа.. тайно се надявахме, че ще останат малко и за нас...но не... изрисува ги.. и чак тогава си отиде..
Синът ми - Камен :) ами.. и той рисува. До скоро не го подкрепях, всеки иска за децата си по-лек път от своя... Но учебните помагала и тетрадки не издържаха, всичко се изрисуваше от корица до корица, забранявах, карах се..! Започна скришом да навива крачоли и блузи, рисуваше.. върху себе си...като се нарисува целия се къпе.. да освободи място. Стана 6-ти клас, предадох се и го изместих в художественото училище.. сега сме добре, рядко рисува по себе си, само ако няма листи наблизо...
Сега "професионалната" ми автобиография :) 
Естествено с толкова рисуване покрай мен и аз откакто се помня рисувам, в четвърти клас след като спечелих участие с една моя детска рисунка в не безизвестната тогава Асамблея Знаме на Мира, семейството решиха да започна уроци при друг преподавател, не сме и помисляли да се обучавам в къщи от майка ми, три деца.. луди, работа, обстановката беше сложна :)
В седми клас ме приеха в художественото училище в Русе и продължих там... Първата реализация на моите художествени умения беше абсурдна.. в девети клас няколко приятели на семейството ми, ме помолиха да помагам на по-малките им от мен деца и да ги подготвя за изпити по рисуване.. тъй като ги оцениха с пълни шестици на последвалите изпити, "славата ми" се разнесе и на следващата година бяха повече, предложиха ми и пари, все пак отделях много време за децата им.. Това беше важно, благодарение на тях, можех да рисувам аз, материалите са скъпи, но аз можех да си позволя всичко... Та за частните занимания.. някъде в 10-ти клас реплика на един от учителите ми по рисуване промени животът ми или поне пътя...
Имах въпроси в часа по рисуване.. Той ми отговори:
-Като искаш да ти обяснявам повече... имам частни занимания, без пари толкоз.. ! /сиреч-почти нищо/
И така... изясних си набързо как се случват нещата в реалния живот!
Продължих да давам уроци на деца, за да плащам уроците които започнах да посещавам аз :) Не съм чувствала, че това което правя може да е злоупотреба,понасях доста упреци, как може.. още дете, а си въобразява че може да обучава.. Прави са! За това не си търсех ученици, те ме търсеха, таксите бяха символични, в пъти по ниски от на художниците и всички над 100 деца, които подготвих през времето вземаха изпитите си с абсолютни шестици. Съвестта ми беше чиста!
Съдбата ме срещна с невероятен преподавател, за него рисуването не беше чисто финансово измерение, прекарах три години в неговите ателиета, аз и неколцина ентусиасти... Той ми даваше невероятно много срещу скромни месечни такси, в пъти по ниски от на другите художници.. :) Не ми продаде, а ми прЕдаде умения и любов към "занаята".
Много пъти след това в живота си разбирах, че най-скъпите неща които получаваме не струват много.. като парични знаци разбира се..
Не завърших никой университет, отидох, не харесах.. прибрах се.. не казвам нищо лошо, от университетите са излезли невероятни художници и тепърва ще има такива..
Просто не го усетих като моето място, послушах сърцето си, за едни съм сбъркала, за други не..
Мъчно ми става гледайки колко много мои съученици и приятели завършиха художественото си образование докрай, а забравиха мириса на боите...
За себе си, аз постъпих правилно!
Много професионални художници ме наричат "самоука". Да приема това определение за мен ще ме направи безочлива, би означавало че приписвам заслугите за това, което съм само на себе си...
Благодаря на всички преподаватели от които имах честта да се уча..всеки по свой начин ми предаде част от себе си, аз избрах кое да си оставя и кое да забравя...
Моите почитания Маестро Минчев, от Вас запомних всичко!
........... 
Ако моите картини са ви докоснали и имате желание да притежавате някоя от тях :) възможностите са няколко..
Изложби не правя, започнах с 2-3 преди 15-20 години... от тогава се опитвам да събера 30-40 картини за 4-та, но не успявам :)
Ателието ми се намира в гр. Русе на ул. Петко Д. Петков 6, работното време е от 10 до 18 ч., там ще ви посрещне моята асистентка Гери, а ако желаете да се видим лично ще трябва да се уговорим предварително по телефона.
От тук може да разгледате наличните ми картини разделени в категории за ваше удобство, закупуването на картина от сайта не е рисково за вас, защото всяка картина се изпраща с ПРЕГЛЕД ,безплатна доставка и безплатно връщане, ако не одобрите първоначалния си избор.
Третата възможност са търговете, които провеждам на страницата си почти всяка събота.
Някои ги критикуват, други одобряват!
За мен са полезни в творческото ми развитие. Защо?
-Защото там няма лицемерие.. Когато подредиш изложба, получаваш много овации, приятели, колеги, познати, непознати... изреждат се усмихнати хора, гледат те и ти казват колко прекрасно е всичко.. а дали всички са искрени.. някои просто се чувстват длъжни да те уважат.. !
А тук.. ние сме непознати.. не се виждаме... не сте длъжни..
Търговете са обективни и са оценка, вашата реална оценка, /разбира се, много благодаря на всички, които ми пишат, че оценяват по високо дадена картина, но просто нямат финансова възможност./
Така или иначе, вие ме оценявате, днес съм за тройка, утре шестица... мотивирате ме!
Наскоро чух едно интервю на не безизвестен наш художник:
-Картината става картина, когато някой поиска да я купи, тогава поема своя път като такава, докато ти стои под кревата не е картина... 
Може и да е прав :)
Благодаря ви, че заедно създадохме толкова много картини :)

Желая ви здраве и обич!

Меги Кирилова

Живея си живота, въпреки трите жени в къщи... или може би благодарение именно на тях... Захващам се ту с едно, ту с друго (пусто близнашко любопитство) и нали са ми златни ръцете, каквото пипна... Да ама тоя номер дето цар Мидас го е правил, него така и не успях да го доизкусоря нещо. Живота обаче е пред нас, нали?

• Професионално се занимавам с изработка на накити и ножове.
• Ножовете са със собствен дизайн за острието и ръкохватката, използваните материали са изцяло естествени. Всеки нож е направен в една единствена бройка и е уникален.
• Бижутата са с авторски дизайн, обработката на материалите във всеки етап от изработването им е изцяло ръчна, не се използват отливки и заготовки. 

Николай Андонов е майстор на гайди от България. Живее в село Приселци, Варненско. Роден на 25.07.1970г. в гр.Варна. Традицията се предава от поколения-неговият баща и дядо са били също така гайдари. От малък свири на гайда. Интересът за изработката на инструменти идва преди около 10 години покрай баща му, който също изработва гайди. За няколко години, Николай става един от най-добрите майстори в страната. Печели много отличия и награди в цялата страна. През 2012г. изобретява карбоновия пискун, което е революция в света на гайдите. До момента в света няма аналог на карбоновия пискун. Изработва също много нетрадиционни и неизработени от никой досега инструменти. Изработва гайда с допълнителен тонов диапазон, с клапа от кларинет, ручило, звучащо в четири тоналности и много други нови неща.Продава и контактува с колеги от целия свят.Носител на грамота за участие в рекордите на Гинес с 333 гайди.

Повече информация на https://www.facebook.com/gaidinikolaiandonov

Занимавам се с иконопис от около 40 години :-)

Учила съм се от художника Иван Славков, 4-годишно обучение в канонична иконопис.

Участвала съм в общи изложби, имам и две самостоятелни.

Другото ще го разберете от моите икони

Напуснахме града преди три години и дойдохме да живеем на едно прекрасно място близо да гр.Своге. Къщата,която си купихме е в гората и около нас са единствено дървета,птици и животни. Имаме две кучета и три котки.

Моята страст в живота е музиката, аз съм композитор и живота на такова място ми помага да творя така, както винаги съм си мечтал преди това. Животът ни тук обаче отключи и други желания и фантазии. Именно това ме накара да започна да правя различни неща от дърво. Започнах да правя отначало рафтчета и етажерки за в къщи. Направих и няколко лампи, фигури от дърво, закачалки, свещници... Всичко това за нашият собствен дом. Исках всичко у нас да е автентично, душевно и мое.

В един момент някой ни попита дали продаваме от тези красоти и това ме накара да се замисля и бързо след това да започна да правя повече и повече. Огромно щастие за мен е факта, че това, което правим вече заедно с моята любима се харесва на хората и се купува.

Рафтовете и етажерките, които смятам да показвам основно тук са направени от съвсем обикновени дъски и за да им предадем такъв вид се изисква много обработка, много отношение, много любов към процеса и резултата. Ще ме радва нещата, които правим да стигат до повече български домове!

Изработване на дърворезба и изделия за дома от естествена дървесина

Модно ателие Стефи-стил с управител Стефка Тончева е създадено през август 2011 година в гр. Пловдив и се намира в ЖР Тракия в търговски център ФОРУМ.
В течение на своята работа ателието разширява и допълва своето проектиране на различни видове облекла и аксесоари, абитуриентски и сватбени рокли, карнавални и сценични костюми, еротични костюми и облекла за танци, носии и други.
Защо носии? За да популяризирам българския фолклор като се оставям на моето въображение и украсявам по свой вкус носиите, за да се съхранят автентичните ни обичаи и традиции. Невероятни носии са имали бабите ни! С гения на българката, въплатен в шевици, гайтани и бродерии, не може да се мери никой, дори да е един от най-известните и талантливи дизайнери на нашето време.
Когато започнах не познавах оригиналите, нямах представа какви носии и украшения са използвани. Започнах да се интересувам, да разглеждам и видях, че първообразите са прекрасни! Много по-сложно изработени, с повече детайли. Естествено намерих общите елементи: гайтаните и белите ризи с бродерии по ръкавите, нанизите от пендари, пъстри шевици съчетани с финни дантели, умело допълнени от златни, сребърни и други накити.
Стана ми драго, че съм българка и че тук в моето ателие и аз бих могла да създавам тази невероятна красота. Нито една модна къща не се е вдъхновила да прави дрехи с подобни елементи, а догонват някакви чужди тенденции. Всички много се радваме, когато видим български носии по световните подиуми. Аз работих и изпращах носии по поръчка на наши българи живеещи в Америка. Много бяха развълнувани и плачеха от радост, когато ги получиха.
Носията е един от най-характерните елементи на българската народна култура. Това е традиционно облекло, което има специфично значение във всекидевните и празнични дейности на българина.
Всеки регион на България има своя носия с характерни мотиви, които не се повтарят никъде другаде. В орнаментите на българската носия са разчитали информация - кой от какъв род е, от кой край на страната - дрехата е носела своето послание. В украсите е нямало пълна симетрия, защото българинът е вярвал, че пълната симетрия е дяволско творение. Затова често са добавяни и изключвани елементи, за да не се постига симетрия - умишлени грешки, чиято цел е била да предпазва от уроки. Бродерията има голямо символично значение. Смятало се, че тя предпазва тялото от злото. Женските носии са двупрестилчна, сукманена, сая и еднопристилчина, а мъжките се разделят на белодрешна и чернодрешна. Българската шевица е толкова красива но за съжаление далечна за съвременния българин! Малко са хората, които в детайли са запознати с нея и винаги с удоволствие се потапят в очарованието на багри  и форми.
Успявам да запазя българското и да възродя българската култура чрез националните носии, защото всеки, който ги гледа на сцената може да се докосне до магията на България и нейните красоти.
Особено интересно е символистичното значение на червената престилка с ромбовидни фигури, която се запасва отпред върху тялото. Тя маркира детеродната част от женското тяло и затова е един от най-важните знаци на женския костюм. Основният орнамент - ромбът е от странните символи в изобразителното изкуство на човечеството и е символ на земното и женското плодородие и на Богинята майка.
Странниите отлики в носиите са ясен белег за родова и етническа принадлежност. Отделените части на облеклото, украсата и накитите изграждат сложна система от знаци.
Млада двойка от гр. Търново се впечатли от позабравените вече обичаи и ритуали от техния дълбок смисъл. Прегърнаха идеята за сключване на истински брак по стар обичай и с гайди и песента „Ела се вие превива, мома се с рода прощава", които  съпътстваха церемонията.
Освен булчинската рокля - БЯЛА НОСИЯ работих носии за младоженеца и кумовете. Ще продължавам да работя за създаването на нови модели носии, които сама конструирам и мога да изработя в големи количества - цели костюми или отделни елементи, сукмани, престилки, забрадки, ризи...
Изработвам носии в изключителното си разнообразие, в което съществуват във всички етнографски области на България от запазване на автентичната кройка и шевица до олекотяване на моделите, според тяхното приложение. Старая се да изпълнявам поръчките в бързи срокове. Опитът ми дава възможност да бъда гъвкава спрямо моите клиенти, като изцяло се настройвам към техните изисквания.
Моите носии са подчинени на един принцип: а именно - да се предаде колкото е възможно повече красота на носиите и то с творческо вдъхновение и майсторство. И въпреки всичко тези носии да запазят присъщите си черти в чист вид. Всеки костюм се старая да отрази личния ми вкус, сръчност и дарованието да работя точно това.
При мен могат да се изберат шевици, ситни орнаменти с нежни очертания и богато пъстроцветие на багри. Старая се да обогатявам цветната гама, да създавам нови и разнообразни цветни съчетания с художествен усет и вкус, но без да излизам от рамките на етичния стил на българското приложно изкуство.
Създавам неповторими носии с високи художествени качества, които са удобни, впечатляват и очертават от 7-60 години.
Специално внимание съм обърнала на най-малките ми клиенти, защото съхраняването на традиции е важно за мен. Детските народни носии са изработени по специални модели, които осигуряват не само добрия вид на фолклорния костюм, но и от висококачествени платове, даващи възможност на децата да танцуват и пеят свободно.
Модно ателие Стефи-стил предлага и всякакви поправки на облекла като гарантира качество на предлаганите услуги.
Заповядайте! Елате и се уверете сами!

Здравейте,

Практикувам занаята тъкачество повече от 20г., с кратки прекъсвания. Притежавам Майсторско свидетелство за тъкачество. В началото упражнявах занаята само като хоби и интерес към българкото и съхраняване на българските традиции и занаяти. Имам две самостоятелни изложби и участия в няколко други съвместни изложби. Работя на хоризонтален стан. Тъка предимно вързана техника, четворна, лито разнообразено с късана и отбирана. Последните години добавих в изделията си сплитковата техника. Килимената, която не е характерна за нашия край е моето настоящо предизвикателство.
Изделията ми са изработени в меки и пастелни тонове, както и в естествените цветове на вълненото влакно. Материала оцветявам на огнището с натурални растителни извлеци по стари български традиции. 

Имам възможност да присъствам на пленери и на събития, където да покажа занаята на всеки, който иска да се докосне до тъкачеството и неговата магия.

Вече  издадох първа част на  книжка за оцветяване предназначена за деца  и запознаването им с автентичните български орнаменти.

Поздрави от мен и Габрово!